оман, адъз-кьокю, деветсил, уман, волско око, жълт оман, голем корен , див слънчоглед, имела, чернокос оман
Семейство Сложноцветни - Asteraceae (Compositae)
Разпространение. Белият оман расте по влажни сенчести места в горите, из крайречни храсталаци и покрай планински потоци, главно в Северна и Източна България, до 1000 м надморска височина, предимно в източните части на страната. Почвата влажна почва, която следва да е отцедлива, със слънчево изложение, расте на слънце и полусянка. Култивира се в Северна Америка и някои европейски страни.
Описание. Белият оман е многогодишно тревисто растение с вертикално, дебело, късо, месесто, разклонено коренище, отвън сиво-кафяви, отвътре бледожълто. От коренището излизат няколко стъбла, високи до 2 метра, изправени, набраздени, покрити с къси власинки и разклонени на върха. Приосновните листа на стъблото са доста едри, с дръжки, дебели, до 6-8 см в широки, продълговати, на върха заострени, назъбени по краищата, отгоре набръчкани, отдолу са сиви и гъсто мъхесто влакнести, с мрежесто жилкуване. Горните листа са по-дребни, продълговато яйцевидни, средните с къси дръжки, горните приседнали. Цветните кошнички са полукълбовидни с диаметър 6-7 см, разположени на къси дръжки поединично на върха на стъблото и клонките. Обвивните листчета на кошничката са керемидообразно наредени в 6-7 реда. Външните са тревисти влакнести, вътрешните възципести. Цветовете са жълти; крайните са езичести плодникови, около 30-40 мм дълги, средните са двуполови, тръбести, с 5 зъбчета. Прашниците при основата си са с дълги израстъци. Плодовете са призматични, с хвърчилка, светло кафяви с 4-5 ребра. Цялото растение и най-вече корените има силна специфична миризма. Цъфти през юли - август, плодоноси август – октомври.
Използваема част. За лечебни цели се използват корените и коренищата на белия оман (Radix Helenii, Rhizoma Helenii cum radicibus), които се вадят през ранна пролет (март) или късно през есента (октомври-ноември). Събират се корените на най-малко 2-3 годишни растения, като се вадят само месестите, но не и вдървенели, стари и загнили корени и коренища. По-тънките от 1 см коренчета, се отстраняват. Да не се смесва с чернокоса (Buphthalmum speciosum Schreb.), коренището на което е сравнително едро, с множество светложълти коренчета, но е без миризма. Сушат се на тънък пласт в проветриви помещения или в сушилня, при температура до 40 °C. Дрогата има специфичен аромат и горчив вкус. Събирането на бял оман е ограничено със заповед на министъра на околната среда и водите. Билката е под специален режим на опазване и ползване, поради трайна тенденция за намаляване и съществува заплаха за естественото им разпространение в природата. Поради това се отглежда като култура. Съхранява се в сухи и проветриви помещения отделно от други дроги, за да не им предаде миризмата си.
Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (1–3%), инулин (около 40%), дъбилни вещества, смоли, слузни вещества, минерални соли и др.
Действие и приложение. Белият оман има дълга история на употреба като лечебно растение. Притежават пикочогонно, отхрачващо, противовъзпалително, противоглистно действие. Употребява се за лечение на кашлица, бронхит, задух и много други оплаквания на гърдите, както и заболявания на храносмилателната система (диарии, язва, гастрит и др.), заболяване на черния дроб и жлъчката, хемороиди, болезнена менструация, глисти, главоболие, бяло течение, възпаление на простатата. Подходящ при изтощение, стимулира имунната система и апетита и подобряват храносмилането, почиства токсините от организма
Начин на употреба. Една супена лъжица ситно нарязани корени от бял оман се варят в 400 мл. вряла вода 10 минути. След като изстине се прецежда и се изпива на 3-4 пъти за един ден.
Известно е „омановото вино“ (100 г корени се накисват в 1 л червено вино при често разклащане. След 7–8 дни виното се прецежда и от него се пие по 1 кафена чашка преди ядене). В българската народна медицина омановото вино се употребява като укрепващо и апетитостимулиращо средство.
Да не се използва от бременни жени, при тежки сърдечни и бъбречни заболявания. Да се внимава за алергични реакции.