Back to top

Брош - Rubia tinctorum - L.

Билков каталог: 
Б

багрилен брош, бояджийски брош, червен брош, броч, бруск, гаранца, крап, марена

Семейство Брошови - Rubiaceae

Разпространение. Среща се в Югозападна Азия, в Южна и Централна Европа. Расте като бурен из дворове, край огради и градини главно в Южна и Източна България, до към 1000 м надморска височина. Предпочита добре дренирана почва (киселина, неутрални и основни (алкални) почви). Тя предпочита суха или влажна почва. Може да расте на слънце или в полусянка.

Описание. Многогодишно тревисто растение с дълго, пълзящо, хоризонтално и цилиндрично коренище, отчасти вдървеняло, многоглаво, гладко или слабо надлъжно набраздено, което е червено-кафяво отвън и ярко червено отвътре, 5-6 м, с множество нитевидни, разклонени коренчета. Стъблото е четириръбесто, голо, грапаво, стелещо се или катерливо, с извити назад шипчета, полегнало, дълго 1,5 м. Най-долните и най-горните листа обикновено срещуположни, останалите са събрани в прешлен по 4-6, с една жилка, прилистниците са еднакво развити, почти без дръжки, ланцетни, яйцевидни или елипсовидни, на върха заострени, по ръбовете с 1-2 реда кукести шпчета, дълги 2–10 см, широки 0,5–2,5 см. Цветовете са хермафродитни, дребни, фуниевидно, светложълти-зеленикави, събрани по няколко в метличести съцветия, дълги 1,5-3,0 мм, коронката 5-6 мм в диаметър; венчето е 4-5-делно, плоско, разперено; тичинките са 5. Чашка почти липсва. Плодовете са сочни ягодовидни, отначало червени, след като узреят стават черни, съставени от две кълбовидни части с по едно семе, 4-6 мм в диаметър. Цъфти през юни–авгауст, плодоноси през август–ноември.

Използваема част. Използва се коренището с корените (Rhizoma Rubiae tinctorum; Radix Rubiae tinctorum) на растения които са поне 3 годишни. Вади се през есента след узряването на семената (септември – октомври) или рано напролет (март – април). Вкусът в началото е сладникав, после става горчив и стипчив. Измитите и добре отцедени корени се сушат бързо се при температура до 50°C. Съхранява се в сухи и проветриви помещения.

Рандеман. От 5-6 кг свежи коренища с корени се получава 1 кг сухи.

Химичен състав. Съдържа антрахинони, пурпурин, флавоноиди, органични киселини, захари, пектинови вещества, белтъчини и др.

Действие и приложение. Съдържащите се в коренището антрахинони и други съставки имат пикочогонно, жлъчегонно, болкоуспокоително и подобряващо храносмилането действие. Употребява се при камъни в бъбреците и в пикочния мехур (окислатни, фосфатни), при възпаление на пикочните пътища, подагра, воднянка и жълтеница, за подобряване на храносмилането, безапетитие, запек, нередовна (закъсняваща) менструация, шипове, нощно напикаване, рахит, и др. Боршът оцветява урината в червен цвят. При рязко в тъмночервен цвят дозата се намалява или се прекратява приемането му. Външно при лишеи, кели и др. В нашата народна медицина изсушените листа от растението се използват за кадене при главоболие. От него се прави хомеопатично лекарство.

Начин на употреба. Препоръчва се под формата на извлек, 1 чаена лъжичка нарязани коренища се накисват в 250 мл студена вода за около 8 часа, след което се прецежда. След което същата дрога се залива отново с 250 см³ вряща вода. След 15 мин и вторият извлек се прецежда. Запарката и извлекът се смесват и се изпиват за 1 ден на 4–5 пъти. Оказва дразнещо действие върху стомашната лигавица, повишава киселинността на стомашния сок. Поради това се приема по време на ядене или след ядене или заедно с натриев бикарбонат.

Внимание! Да не се употребява при остър и хроничен гломерулонефрит, тежка бъбречна недостатъчност или чернодробна недостатъчност, язвена болест, гастрит придружен с киселини. Смята се, че има възможност за причиняване на рак, по-специално на черния дроб и бъбреците. Лечението трябва да се извършва под непосредствен лекарски контрол. Предозирането на дрогата може да предизвика болки и изостряне на хронични възпалителни урологични заболявания, дизурични смущения и явления, гастроинтестинални прояви, болки в лумбалната област. При предозиране да се направи стомашна промивка.

Помнете, че използването на билки трябва да става винаги след консултация със специалист.

обикновена боровинка, брусница, черни диви череши, черника, бориче, боровица, крещяло, борика

Семейство Пиренови - Ericaceae

оман, адъз-кьокю, деветсил, уман, волско око, жълт оман, голем корен , див слънчоглед, имела, чернокос оман

Семейство Сложноцветни - Asteraceae (Compositae)

Семейството Комбретови – Combretaceae

див божур, червен божур, арапче, марьон корен, жабурка, алтъника, бижур, кена, красив божур, мужур

Семейство Божурови - Paеоniaceae

обикновен фасул, полски боб, фасул полски, неувивен фасул, нисък фасул, пешак,

Семейство Бобови - Fabaceae (Leguminosae)