Back to top

Бреза — Betula pendula - Roth

Билков каталог: 
Б

бяла бреза, обикновена бреза, брезица, ивачка, метлика, калинка, метла, белика, ясика

Семейство Брезови - Betulaceae

Разпространение. Расте единично или на групи из смесени иглолистни, по-рядко широколистни гори, из сечища и пожарища и скалисти терени. Като диворастящ вид се среща от 1000 до 2000 метра надморска височина. Отглежда се и като декоративно растение в паркове и градини. Среща се в цяла Европа. Брезата е силно светлолюбива и влаголюбива, може да расте на изключително неплодородни почви и дори върху сипеи, стига да има достатъчно влага. Тя не може да расте на сянка. Изключително студоустойчив вид, издръжа до -35 C. Предпочита дренирани почви от всякакъв вид. Живее 100 - 150 години. Медоносно дърво.

Описание. Брезата е широколистна дърво, растящо до 28 - 30 м, има гладка, тънка, бяла кора, цепи се на хоризонтални ивици и бързо втвърдява и потъмнява. Белият цвят на кората се дължи на прахообразното вещество – бетулин. При старите дървета долната част на стъблото е почти черна, с дълбоки пукнатини. В по-високите планински райони растението може да има храстовидна форма. Младите клони са прави, по-старите са увиснали, осеяни със смолисти брадавици. Кореновата система е плитка, добре развита, като страничните корени са много по-силно развити, отколкото главния корен. Листата са прости последователни, триъгално ромбовидни или сърцевидни, с дълги дръжки, заострени на върха, по ръба двойно назъбени, първоначално са лепкави. Отгоре листата са тъмнозелени и лъскави, докато отдолу са по-светлозелени. Цветовете са еднополови, като мъжките съцветия са приседнали, дълги, на върховете на клонките, цилиндрични, увиснали реси и имат 4-делен околоцветник с 2-3 тичинки. Женските са къси, цилиндрични, изправени, в пазвите на лицата, с 2-гнезден яйчник, 2–4 см дьлги и 8–10 мм в диаметър. Плодът е продълговато елипсовидно орехче, 1-2 мм дълго, с две ципести крилца. Плодовете са събрани в цилиндрично съплодие, което при узряването им се разпада. Семето бързо губи кълняемост. Бялата бреза цъфти през април–май, плодоноси през октомври–ноември.

Използваема част. За лечебни цели се използват листата (Folia Betulae), листните пъпки (Gemmae Betulae), ресите (Floers Betulae) и кората (Cortex Betulae) на Брезата. Младите листата и листните пъпки се събират през ранната пролет, преди разпукването на пъпките и сушат при температура до 30 градуса. Листата се събират през юни-септември, когато са напълно са развити, до появата на първите жълти листа. Кората се обелва рано напролет (март-април), почиства се от дървесината и се суши на слънце или в сушилня при температура до 40 градуса. Ресите се берат в ранна пролет, преди да е започнало развитието им, а може да се берат и през зимата. Сушат се в проветриви помещения или в сушилня при температура 3 градуса, след което се почистват от примеси. Съхраняват се в сухи и проветриви помещения.

Рандеман. От 3 кг свежи листа се получава 1 кг сухи; от 4-5 кг свежи пъпки се получава 1 кг сухи; от 4 кг свежи реси се получава 1 кг сухи; от 2 кг свежи кори се получава 1 кг сухи.

Химичен състав. Съдържа етерично масло, сапонини, дъбилни вещества, гликозиди, танини, витамин С, минерални соли и др.

Действие и приложение. Има противовъзпалително, противомикробно, пикочогонно и жлъчегонно действие, кората има диуретично и слабително действие. Дрогата се използва широко при бъбречни, стомашно-чревни, сърдечни заболявания, при отоци от сърдечен и бъбречен произход, ускорява и улеснява изхвърлянето на бъбречни камъни и пясък от бъбреците и пикочния мехур, нормализира рН на урината, успокоява инфекциите в бъбречното легенче. Използва се при лечението на подагра, воднянка и ревматизъм, възпаление на пикочно-половата система (цистит, уретрит, пиелонефрит), атеросклероза. Листата и пъпките от бреза влизат в състава на много диуретични чаеве. Масло, получено от вътрешната кора има стягащо действие и се използва за лечение на различни кожни страдания, особено екзема и псориазис. Младите листата и листните пъпки се събират през пролетта и сушени за по-късна употреба. При ревматизъм се правят и лапи на болното място със смачкани пресни листа. Запарката от листа се прилага и при кожни болести — екземи, лишеи, обриви и др. Пресният сок от растението се използува като общоукрепващо средство при анемия, за лечение на циреи, трудно заздравяващи рани и др.

Начин на употреба. Приготвя се запарка, 4 чаени лъжички сухи стрити листа и пъпки се заливат с 500 мл вряща вода, която се изпива 3—4 пъти за деня. Преди да се пие, понеже е силно кисела, трябва леко да се алкализира, като им се прибави малко сода за хляб.

При възпаление на мехура или шийката му (Meyer)
Rp.:
Fol. Bucco conc. . . 15.0
Fol. Betulae conc. . . 25.0
Sem. Lini
Fruct. Phaseoli conc.
Rad. Petroselini conc.
Flor. Tiliae conc. . . aa 15.0
C.m.f. species.
D.s.: 1 супена лъжица се вари 5 минути с чаша вода и се изпива за ден.

При подагра и ревматизъм (Kroeber)
Rp.:
Fol. Betulae conc.
Stip. Dulcamarae conc.
Cort. Frangulae conc.
Lign. Guajaci conc. . . aa 20.0
C.m.f. species.
D.s.: По една чаена лъжичка за чаша чай на закуска.

При пясък и камъни в бъбреците и мехура (Dinand)
Rp.:
Succi Betulae recent. par. . . . 100.0
(пресен сок отлиста)
D.s.: По 3-4 супени лъжици на ден.

Или (според Ulrich)
Rp.:
Fol. Betulae conc.
Hb. Urtica conc.
Hb. Millefolii conc.
Hb. Nasturtii conc.
Fruct. Juniperi conc. . . . aa 20.0
C.m.f. species.
D.s.: По чаена лъжичка за чаша запарка 2-3 на ден.

При воднянка (Кнайп)
Rp.:
Fol. Betulae conc.
Lignum Sassafras conc.
Hb. Rosmarini conc.
Fruc. Cynosbati conc.
Hb. Urtica conc.
Rad. Sambuci ebuli conc. . . . aa 10.0
Hb. Equiseti conc. . . . 40.0
Bacc. Juniperi conc.
Fol. Rutae conc.
Hb. Trifolii fibrini conc.
Fol. Uvae ursi conc.
Hb. Visci conc.
Ligni Santali conc. . . . aa 5.0
C.m.f. species.
D.s.: По чаена лъжичка в чаша запарка 2 пъти на ден.

Помнете, че използването на билки трябва да става винаги след консултация със специалист.

обикновен пелин, горчив пелин, пелин, ситен пелин

Семейство Сложноцветни — Asteraceae (Compositae)

бел бор, борика, бяла борина, белок, белоборика

Семейство Борови - Pinaceae

овчарска чубрица, овча чубрица, пой, меродия, планинска чубрица, дива чубрица

Семейство Устноцветни (Lamiaceae (Labiatae))

бимал, бруч, бяла лепка, клейник, омел, емелика, имела, имила, скребър. кукувича плюнка

Семейство Имелови - Loranthaceae

обикновен брей, блюш, дадалан, брех, водогон, плюш, брешнял, ядъран

Семейство Брейови - Dioscoreaceae