Back to top

Боровинка червена - Vaccinium vitis-idaea L.

Билков каталог: 
Б

брусника, брусница, червена брусница, боровка, червена дива череша, кокази, кокоз, кокозе, кокуза, суница

Семейство Пиренови - Ericaceae

Разпространение. Червената боровинка расте по каменливи поляни и из иглолистните гори на Централна и Западна Стара планина, Родопите, Рила и Витоша. Основното му разпространение е в долния субалпийски подпояс, от 700 до 2800 метра надморска височина. Те са разпространени главно около границата на гората на терени с различен наклон. Предпочита добре дренирани, кисели почви, може да расте на слънце и в полу-сянка, влажността на почвата е най-често умерена. Медоносно растение.

Описание. Червената боровинка е вечнозелен малък храст, висок до 30 см, стъблото е изправено или възходящо, младите зелени, а по-старите - кафяви, кафява гладка кора, разклонено. Има тънко, дълго, пълзящо коренище. Листата са елипсовидни, кожести, целокрайни, голи, отгоре тъмнозелени, отдолу светлозелени с тъмни точици, дълги 8-32 мм, широки 5-16 мм. Цветовете са хермафродитни, звънчевидни, с къси дръжки и са събрани в групи по 3-10 на върха в гроздовидни съцветия. Чашката е 5-листна, зелена, дребна. Венчето е дълго 5-8 мм, четири или петделно, сраснало, бяло или бледорозово, 8-10 тичинки с по едно рогче в горната част на прашниковите половини. Плодниците са от 4-5 листа, с 4-5-гнезден долен яйчник. Плодовете след узряване са сферична червена многосеменна сочна ягода, лъскава, с много кисел вкус. Цъфти през май-август, плодоноси през август-септември. Изобилно плодоноси през 1-2 години.

Използваема част. За лечебна цел се събират листата (Folia Vitis idaei; Folium Vitis idaeae), събират се преди цъфтенето (март-юни), като се отрязва с нож или сърп облистената надземна част, суши се, след което се отделят листата чрез изчукване. Брането се организира в сухо и слънчево време, след роса. СЪбраните по време на цъфтежа листа сълно потъмняват и стават негодни за употреба. Сушат се под навес или в сушилня при температура от 35-40°С, като периодично се разбъркват. Не се допуска билката да се излага на преки слънчеви лъчи. Да не се събират почервенели или почернели листа. Използват се и добре узрелите плодове (Fructus Vitis idaei; Fructus Vitis idaeae ). Берат се когато вече са узрели, но не презрели. Набраните плодове се поставят в щайги или кошници. При брането да не се смесва с мечето грозде. Първоначално сушенето на плодчетата може да стане на открито на слънце, като се разстилат на постелки. След това се доизсушава в сушилни при температура, не по-висока от 60°С. Сушенето се смята за завършено, когато плодчетата при разтриване между пръстите вече не оцветяват и не остават на топка, като се стиснат с ръка и след това се отпуснат.

Рандеман. От 5-6 кг свежи листа се получава 1 кг сухи, а от 6-7 кг свежи плодчета се получава 1 кг сухи.

Химичен състав. Листата съдържат около 6% арбутин, следи от хидрохинон, около 8% катехинови танини, танин, витамин С и др. Плодовете съдържат фруктоза, глюкоза, карбоксилни киселини, антоциани, флавоноиди, пектин, витамини C и PP, етерично масло и др.

Действие и приложение. Листата на червената боровинка имат диуретично, противовъзпалително действие. Използват се при възпаление и камъни в пикочните пътища като пикочогонно и протизовъзпалително средство, със специално ефикасност - в алкална урина. Използва се при лечението на начална фаза на диабет, гонорея , остеоартрит, подагра, артрит, ревматизъм, с нефролитиаза, както и диарията и гастрит с ниска киселинност, има антимикробно действие. Използват се също така и при алкохолно пиянство за отрезвяване. Сока от червена боровинка има лек седативен ефект и леко понижава кръвното налягане, използва се при хипертония, има диуретично и антипиретично действие, увеличава перисталтиката. Изсушените плодове се използват като апетитовъзбуждащо, витаминозно, газогонно, диуретично и се използва за подобряване на храносмилането, подагра и ревматизъм, камъни в жлъчката и бъбречни заболявания, за лечение на атеросклероза, предпазват от инфаркт , пролетна умора.

Начин на употреба. Прилага се отвара от 3 чаени лъжички нарязани листа в 500 мл вода, които се варят 10 минути. Накисват се 15-20 минути и се прецеждат. Пие се по 100 мл 3-4 на ден. Извлек - 2 супени лъжици нарязани листа се киснат 10 минути в 500 мл гореща вода. Прецежда се и се пие по 1 винена чаша преди храна 3-4 пъти дневно.

Помнете, че използването на билки трябва да става винаги след консултация със специалист.

бяла бреза, обикновена бреза, брезица, ивачка, метлика, калинка, метла, белика, ясика

Семейство Брезови - Betulaceae

бадемово дърво, горчив бадем, див бадем

Семейство Розоцветни - Rosaceae

брусника, брусница, червена брусница, боровка, червена дива череша, кокази, кокоз, кокозе, кокуза, суница

Семейство Пиренови - Ericaceae

бяла ела, гребеновидна ела, ела.

Семейство Борови (Pinaceae)