Back to top

Бамя - Hibiscus esculentus. L. (Abelmoschus esculentus)

Билков каталог: 
Б

бамия, бамня, бахамия, грънче

Семейство Слезови - Malvaceae

Разпространение. Родината на бамята е тропическа Африка (Етиопия и Судан). В България се отглежда като зеленчуково растение в ограничени количества в южните по-топли райони. Тя е една от най-топлолюбивите култури, не може да расте на сянка, предпочита влажна почва. Нуждае се от дълбоки влагоемни и плодородни черноземни и льосови почви. Не понася тежките и студени почви. Медоносно и декоративно растение.

Описание. Бамята е едногодишно растение. Стъблата са прости или разклонени, достига височина 150 - 200 см, покрито с редки и остри власинки, при допиране предизвикващи дразнене на кожата. Листата са единични, сърцевидни до закръглени, широко назъбени. Централният корен е дълъг, проникващ надълбоко в почвата, отвън светлокафяв с тъмни напречни ивици, отвътре белезникав. Цветовете са хермафродитни, многобройни, звънчевидни, едри, разположени единично в пазвите на листата, с четинесто влакнести къси дръжки. Чашката е двойна, външните чашелистчета опадат рано, вътрешните се разцепват надлъжно след цъфтежа. Венчелистчетата са бледожълти, с тъмночервено петно в основата. Плодът е многосеменна удължена конусовидна кутийка, с 5 силно изпъкнали ребра, на върха заострена, достигаща до 5-10 см дължина, която се разпуква по дължина. Отвън е покрита с многобройни твърди сивобели власинки. Семената са маслиненозелени до тъмни. Цъфти юли - август, плодоноси август септември.

Използваема част. Използват се корените (Radix Hibisci) и плодовете (Fructus Hibisci) на бамята. Корените се изкопават през есента след събирането на плодовете. Почистват се, измиват се, нарязват се на късове 5-10 см и се сушат се при температура до 60°C. Берат се младите и крехки плодове с дължина 3-5 см. Берат се всеки ден или през ден. Власинките могат да предизвикат дразнене при някои хора и за това се препоръчва да се носят ръкавици при прибиране на реколтата.

Рандеман. От 4,5-5 кг свежи корени се получава 1 кг сухи корени.

Химичен състав. Съдържат слузни вещества – хексози, галактуронова киселина, метилпентози, пентози, протеини, витамини В6, С, А, Е и К, калий, желязо, калций, фосфор, магнезий, цинк, в семената се съдържа тлъсто масло.

Действие и приложение. Има омекващо спазмолитично, потогонно , диуретично действие. Корените се използват при лечението на сифилис. Бамята се използва при възпаление на горните дихателни пътища, простудни инфекции, възпалителни заболявания на стомаха и червата, препоръчва се консумация и при язвена болест, намира широко приложение в диетите за отслабване и при заболявания на обмяната на веществата, за регулирането на кръвната захар, в диети при заболявания на сърдечно-съдовата система, атеросклероза, бъбреците и при хипертонична болест. Съществува мнение, че бамята повишава потентността. Сокът от корените се използва външно в Непал за лечение на порязвания, рани и циреи, а листата се използват като успокояваща лапа.

Начин на употреба. Две супени лъжици нарязани корени се заливат с 500 мл топла вода, оставя се да кисне 1 час и се прецежда, добавя захар или мед. Взема се по 1 супена лъжица 6-8 пъти на ден.

Рецепта на лечителя Петър Димков. Към 300 милилитра прясно мляко с 1 супена лъжица захар, разтворена в него, се прибавят около 100 грама бамя. Вари се в продължение на около 2 часа, докато се получи гъста каша. Кашата се поставя на болното място, докато е топла и държи там около половин час като обикновен компрес, покрит с вълнен плат.

Помнете, че използването на билки трябва да става винаги след консултация със специалист.

бяла китка, бяла горчива китка, бяла горчива трева, маясълова трева, бяла сухарка, сива трева, количав бурен, червив бурен, маясълов бурен

царска билка, кралска подправка, бошулек

Семейство Устноцветни - Lamiaceae (Labiatae)

бяла китка, бяло еньовче, келемеоту, равнец, сечена трева, еньово биле, бубниче, гущерка, гущерова опашка, врабчово цвеке, еневичка, кровавник, месечняк, пачи пера, пача трева, песъкливче, порезина

черен блян, попадийка, буника, беленика, белен, блъника, буника, буниче, гърне, черна попадийка, змийско цвете, зъбова билка, зъбено биле, пишипоп, пиши попадийка, пиши-хляб, шарка, бленика, полудя