Back to top

Айлант - Ailanthus Altissima

Билков каталог: 
А

див орех, китайски орех, китайска смрадлика, китайски ясен, небесно дърво, дърво на боговете, китайско божо дърво, космато дърво

Семейство Симарубови

Разпространение. Отглежда се в паркове и градини, среща се и подивял. Произхожда от Североизточен и Централен Китай, Япония и Тайван, пренесен в Англия и после във Франция. Вирее на слабо песъчлива, свежа и лека почва. Растението е сухоустойчиво. Много трудно се премахва от място, на което се е настанил. Обича слънчево място. Медоносно растение. В началото е било познато под името Ailanthus glandulosa. Спецификата glandulosa, отнасяща се до характерните жлези по листата е променена през 1957 година.

Описание. Възрастните дървета могат да достигнат до до 30 м височина, с мощна коренова система. Има гладки стъбла с бледо сива кора, при по-старите дървета тя е надлъжно напукана и сиво-кафява и клонки, които са светлокестеняви кафяви, полуповдигнати, често хоризонтално разположени, с много рядка, разклонена корона. Листата са последователни, нечифтоперести, яйцевидноланцетни, в основата си едро назъбени, на върха заострени, дълги 45-60 см, при стриване имат неприятна миризма. Цветовете са неугледни, събрани във връхни метличести съцветия, с наподобяваща на бъз миризма. Чашелистчетата са сраснали в основата 5-6, венчелистчетата са 5-6 свободни жълто-зелени. Плодът му е неправилно ромбоидна, бледожълта, ципеста крилатка, съдържащ по едно централно семе, които се задържат почти през цялата зима. Цъфти през юни - юли, плодоноси през октомври. През октомври се събират семената, чрез които се размножава, но за предпочитане е да се използват издънки. Айлантът е двудомно, мъжките и женски цветове се появят на различни растения. Може да се размножава и чрез коренови издънки.

Използваема част. Кората (Cortex Ailanthi) и отделните листчета на сложния лист (Folia Ailanthi). Дрогата има слаба миризма и горчив вкус. Листата се събират през юни - юли (по време на цъфтене), като се отрязват целите листа, след което се отделят листчетата. Кората през ранна пролет. Обелва се кората от младите, определени за кастрене клони или от стъблата по време на сокодвижението на растението. С остър нож се правят напречни нарези на разстояние 10 см един от друг, след това се съединяват с по еди или няколко надлъжни нареза, след което кората се обелва. Суши се в проветриви помещения, разстлан на тътък пласт върху рамки или в сушилня до 40°C.

Рандеман От 3 кг свежи кори се получава 1 кг сухи, от 4,5-5 кг свежи листа се получава 1 кг сухи.

Химичен състав. Кората съдържат горчиви вещества, танини, флуоресцираш гликозид, сапони. Листата съдържат танини (до 12%), горчиви вещества (айлантин, амаролид), етерично масло, флавонол кверцетин, а пъпките ензима диастаза. Цветовете съдържат етерично масло. Съхранява се в сухи и проветриви помещения отделно от други дроги за да не им предаде миризмата си.

Действие и приложение. Айланта има противовъзпалително, отхрачващо, температуропонижаващо действие. В по-големи дози кората действа пургативно и предизвиква гадене, вертиго, слабост, студена пот, силно главоболие, глухота, билки в кръста. В още по-големи дози (у животните) парализира главния и гръбначния мозък и движението. Пулса първоначално очестява, после се забавя и отслабва. Дишането намалява и последва смърт от парализа на дихателните органи. В народната медицина се употребява при трескави състояния и инфекциозни заболявания, дифтерия, тифус, против диария, шарка, глисти, скарлатина, сепцис, белодробни възпаления с обилен секрет.

Да се ползва под лекарско наблюдение.

Помнете, че използването на билки трябва да става винаги след консултация със специалист.

амалаки, индийско грозде, индийско цариградско грозде

Семейство. Млечкови – Euphorbiaceae

балдаранолистен азмацук, селина, антрискус, кервел, див керевиз, шушан, рибена чорба

Семейство Сенникоцветни - Apiaceae (Umbelliferae)

аир, аир миризлив, ароматна тръстика, калам, блатен калам, тръстиков акорус, миризлив акорус

Семейство Змиярникови - Araceae

Семейство Бобови (Fabaceae)