Back to top

Алое - Aloe Ferox Mill

Билков каталог: 
А

дървовидно алое

Семейство Кремови Liliaceae

Разпространение. Родината на Алоето е Източна и Южна Африка. Видът Aloe vulgaris е разпространен в Северна Африка, но се среща и в Средиземноморската област, а също и в южна Европа, култивира се и в западна Индия. То расте най-добре в райони с горещ и сух тропически климат, на песъчливи и каменисти, глинести пустинни и полупустинни места. Древногръцки и римски лечители го прилагат много успешно като лечебна билка, познато е и в китайската, и индийската култура. Древните египтяни са приемали алое вера за лечение на прекомерно отделяне на слузест секрет. Аборигените са го използвали като антидот на отровни стрели. Еврейския народ са го използвали за балсамиране. Тялото на Христос е било завито в ленено платно напоено с мирит и алое. У нас се отглежда като стайно декоративно или лечебно растение. За лечебни цели се използват и други видове алое, като Aloe vera.

Описание. Алое е вечнозелено многогодишно растение, достига до 3 м при някои видове да 6 м, на върха на което се намира розетка от листа. кореновата му система е повърхностно разположена. Листата са месести, сочни, мечовидни, с бодливи зъбци, заострени към върха на стъблото, дълги 20-60 см, широки около 10-20 см, 5 см дебели, тъмнозелени или синкавозелени. При стайни условия цъфти твърде рядко, от средата на розетката се развиват дълги до 1 м гроздовидни съцветия, цветовете са разположени на върха на стъблото и са оранжеви или червени. Плодът е кутийка с многобройни семена.

Използваема част. Използва се сокът от листата на Алое. Получава се при разрязването на листата близо до основата от чийто сок чрез сгъстяване и изсушаване се получава стъкловидна маса със слаба специфична миризма и силно горчив вкус, наречена алое или сабур (Aloe, Succus Aloe induratus). За по удобно събиране на изтеклия сок отрязаните листа се нареждат един до друг вертикално в специален съд, в който се изцежда сокът. Растението трябва да достигне възраст 2-3 години за да притежават нужните лечебни свойства.

Химичен състав. Съдържа антрахинонови гликозиди, етерични масла, полизахариди, простагландини и мастни киселини, смоли, ензими, аминокиселини, витамини (А, С, В1, В5, В6, В12.) и минерали (Калций, Фосфор, Мед, Желязо, Магнезий, Манган, Калий, Натрий, Титан, Цинк, Йод, Сяра, Никел, Бор).

Действие и приложение. Билката притежава стимулиращо, слабително, жлъчегонно, противомикробно, регенеративно действие. Лечебният ефект се дължи на антрахиноновите гликозиди, които силно дразнят органите на малкия таз и могат да предизвикат аборти при бременни. Алоето засилва съпротивителните сили на организма и засилва възстановителните процеси при наранявания. Притежава силно противомикробно действие. Прилага се при заболявания на очите и очния нерв, при заболявания на роговицата и ретината. Използва се също при нарушена обмяна на веществата и за лечение на гастрит, колит и язва на стомаха, дискинезия на жлъчните пътища, при заболявания на роговицата и ретината, атрофия на зрителния нерв, късогледство. В източната медицина концентрат от изсушени листа се използва при запек, менструални запушвания и унищожаване на чревни паразити и глисти. Слабителният му ефект се наблюдава около 8 часа след приемане на 0,05-0,25 г алое (при големи дози контракции се появяват и в тънките черва). По големи дози запичат, а най-големи може да докарат тенезъм, диуреза, кръвоизлияния в червата и матката. Продължителното вземане на алое може да доведе до появата на хемороиди. Според Gottschalk алоинът може да предизвика нефрит, при което епителият на каналчетата се некрозират, а гломерулите остават незасегнати. Външно се използва за налагане на екземи, абсцеси, невродермити и при рани, за профилактика при лъчева терапия, при възпалени и гнойни очи. В хомеопатични дози алоето лекува разтройства, които големи дози предизвикват, като хемороиди, колики, тенезъм и пр.

В българската народна медицина алоето се използва предимно при болки в стомаха и червата, за възбуждане на апетита, при артрит, а през последните години и при рак на кожата. Използвано в козметиката алоето помага за омекотява кожата и забавя появата на бръчки. Египетските царици го използвали в стремежа си да постигнат идеална физическа красота. Мехлемите съдържащи алое предотвратяват появата на мехури и обелване на кожата вследствие на слънчеви изгаряния.

Начин на употреба 500 г пресни листа от алое се смилат с машинка за месо и се смесват с 1 литър бяло вино. Сместа кисне 7 дни като през това време често се разклаща. След това се прибавят 500 г мед и кисне още 3 дни. Прецежда се през цедка или марля и се пие се по 1 супена лъжица 2 часа след ядене, 3 пъти дневно. След изпиване на на дозата се прави почивка от един месец.

Прилага се вътрешно във вид на екстракти, тинктури и настойки, а външно най често под формата на мазила.

Внимание! Да не се приема в големи дози и продължително време. Да не се приема при чернодробни и жлъчни болести, остри възпалителни заболявания на стомашно-чревната система, при бременност (опасност от аборт), менструация, кръвоизливи, възпаление на органите на малкия таз, цистит, хемороиди, нефрит пиелит. Както и при деца под 12 годишна възраст. Предозирането с алое може да предизвика отравяне характеризиращо се с тежест, остри болки в корема, диария с кървави изпражнения.

В случай на предозиране може да се появи болка в сърцето, бъбреците, маточно кървене, внезапно влошаване на хемороиди, и дори хематурия - кръв в урината.

Семейство Сложноцветни (Asteraceae)

Семейство Бобови (Fabaceae)

Семейство Розоцветни (Rosaceae)

дървовидно алое

Семейство Кремови Liliaceae

Винобой, американски винобой, лаконос, ашик боя, мерекег, мерекеп

Семейство Лаконосни – Phytolaccaceae