Back to top

Вратига — Tanacetum vulgare L. (Chrysanthemum vulgare Benth.)

Билков каталог: 
В

оборчлива билка, рошава кадънка, ветриче, вратика, вратича, въртика, свратига, смил, глистава трева, дива калина, влашка, свратика

Семейство Сложноцветни - Asteraceae (Compositae)

Разпространение. Предполага се, че растението е пренесено от Азия. Разпространено е и в Европа, Ориента, Северна Америка. Расте из пътища, тревисти, буренясали места, по скалисти склонове, храсталаци, край огради и пътища, горски поляни, покрай реките, често и като плевел в цялата страна почти до 1800 м надморска височина. Предпочита слънчеви места и добре дренирана суха или влажна почва. Не може да расте на сянка. Отровно!

Описание. Многогодишно тревисто растение с многобройни изправени стъбла, високи 50–150 см, слабо ръбести, голи или влакнести, разклонени на върха, гъсто облистени, понякога червеникави. Коренището е хоризонтално, пълзящо, разклонено, късо, вдървесинено, многоглаво, с множество корени. Листата елипсовидни до ланцетовидни, последователни, тъмнозелени отгоре, по-светли отдолу, най-долните на дълга дръжка, а горните приседнали или почти приседнали, дълги 15–20 см, широки 5–10 см, просто или двойно пересто насечени, влакнести до голи, с точковидни жлези. Цветните кошнички са полукълбовидни, с плоско изпъкнало дъно, само с тръбести цветчета, събрани в голям брой в гъсти сложни щитовидни съцветия по върховете на разклоненията, 8–11 мм в диаметър. Обвивните листчета зелени, голи, с ципест ръб, външните яйцевидни, вътрешните ланцетно-яйцевидни. Цветното легло голо. Крайните цветове в кошничките са женски, тръбести, вътрешните на върха с 5 зъбчета, двуполови, жълти. Тичинките са пет. Плодосемката е продълговата, дълга 1,2–1,8 мм, с 5 изпъкнали ребра, гладка, с жълтеникави жлези, хвърчилката е във вид на къса ципеста коронка. Цъфти през юни – септември, плодоноси през август – октомври.

Използваема част. Използуват се цветните кошнички (Flores Tanaceti) или връхните стъблени части заедно с цветовете и листата (Herba Tanaceti), брани по време на цъфтежа, отрязани на около 20 см от върха на стъблото. Събрания материал се почиства от безлистни стъбла, прецъфтели кошнички и др. примеси и се суши в проветриви помещения или в сушилня при температура не по-висока от 35°C. Да не се допуска пресушаване. Съхраняват се в сухи и проветриви помещения, отделно от неотровни и немиризливи дроги.

Рандеман. От 5 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи, а от 4 кг свежи цветни кошнички се получава 1 кг сухи.

Химичен състав. Съдържа около 1% етерично масло с характерна камфороподобна миризма – със съставки на етеричното масло β-туйон (до 60%), α-туион (20%). Тези съединения са силно токсични. Освен това в етеричното масло са установени камфен, пинен, сабинен, лимонен, цинеол, и др; флавоноиди, горчиви вещества, смоли, витамин С и др. Цветовете съдържат етерично масло (около 1%); флавоновите гликозиди лутеолин-7-глюкозид и апигенин-7-глюкозид; галова киселина, алкалоиди, горчиви вещества и др.

Действие и приложение. Антисептично, болкоуспокоително, противоглистно поради съдържанието на туйон. Приложение. Използва се при лечение на широк спектър от оплаквания, въпреки че е малко използва в модерното билколечение. Основната се използва като противоглистно средство. Използва се и за стимулиране на менструално кървене, поради което се се препоръчва при бременност. Употребява се при възпаление на пикочните пътища, камъни в бъбреците, главоболие, нервност, истерия, жълтеница, проблеми със стомаха, газове, хемороиди, треска, бяло течение и др. Растението е токсично. Външно вратига се използва като лапа на отоци и при някои кожни заболявания, пърхот, въшки, бълхи и краста. Външното приложение на растението също има риска от токсичност.

Начин на употреба. 1 супена лъжица стръкове се залива с 400 мл вряща вода, оставя се да кисне 2 часа и се пие по 1 кафена чаша 3 пъти на ден преди ядене. Да се използва само по указание на лекар.

2–3 г от билката или 8 г от сместа, получена от равни количества стръкове от вратига, изсушен цвят от пелин и пресен цвят от лайка се вари с 400 см³ вода в продължение иа 10–15 мин. След изстиване се прецежда и се използува за клизми.

Всички части на растението са отровни. Отварата не трябва да се пие, възможно е отравяне и при много малка доза. Туйонът, който се съдържа в надземната част, дразни силно лигавицата на бронхите. След краткотрайна възбуда на централната нервна система оказва силно потискащо действие с парализа на дишането и сърдечната дейност. Предизвиква гадене, повръщане, спазми на стомаха и червата, метрорагия, сърдечна аритмия, световъртеж, унесеност, кома. Противопоказно е използването от бременни жени и малки деца, както и при възпаление на бъбреците и бъбречна недостатъчност. Има случаи на смърт в Северна Америка от пиенето на силни отвари на чая. Билката не трябва да се прилага за самолечение.

Помнете, че използването на билки трябва да става винаги след консултация със специалист.

версин, върбика, железник, лечебна върбинка, върбена, вербенка, противиче, спореш, спореж

Семейство Върбинкови Verbenaceae

врабчови чръвца, средна звездица, звездица, вражалка, мишакиня, мокрица, мишекиня, мишякиня, цревца, овчи цревца, мочерица, птича трева, кокоша слепота

гергьовденче, изтравниче, вероника, венедик, разгонка, превара, ероника, лечебно великденче, лекарско великденче, лекарствено великденче

нощница, заран-вечер, клека-оту, нощна фиалка, обикновен вечерник

Семейство Кръстоцветни - Brassicaceae (Cruciferae)

четирилистно вранско око, гарваново око, кръстачка, кръстач, омразниче, петров кръст, свинарник

Семейство Кремови - Liliaceae