Back to top

Бял оман - Inula helenium L.

Билков каталог: 
Б

оман, адъз-кьокю, деветсил, уман, волско око, жълт оман, голем корен , див слънчоглед, имела, чернокос оман

Семейство Сложноцветни - Asteraceae (Compositae)

Разпространение. Белият оман расте по влажни сенчести места в горите, из крайречни храсталаци и покрай планински потоци, главно в Северна и Източна България, до 1000 м надморска височина, предимно в източните части на страната. Почвата влажна почва, която следва да е отцедлива, със слънчево изложение, расте на слънце и полусянка. Култивира се в Северна Америка и някои европейски страни.

Описание. Белият оман е многогодишно тревисто растение с вертикално, дебело, късо, месесто, разклонено коренище, отвън сиво-кафяви, отвътре бледожълто. От коренището излизат няколко стъбла, високи до 2 метра, изправени, набраздени, покрити с къси власинки и разклонени на върха. Приосновните листа на стъблото са доста едри, с дръжки, дебели, до 6-8 см в широки, продълговати, на върха заострени, назъбени по краищата, отгоре набръчкани, отдолу са сиви и гъсто мъхесто влакнести, с мрежесто жилкуване. Горните листа са по-дребни, продълговато яйцевидни, средните с къси дръжки, горните приседнали. Цветните кошнички са полукълбовидни с диаметър 6-7 см, разположени на къси дръжки поединично на върха на стъблото и клонките. Обвивните листчета на кошничката са керемидообразно наредени в 6-7 реда. Външните са тревисти влакнести, вътрешните възципести. Цветовете са жълти; крайните са езичести плодникови, около 30-40 мм дълги, средните са двуполови, тръбести, с 5 зъбчета. Прашниците при основата си са с дълги израстъци. Плодовете са призматични, с хвърчилка, светло кафяви с 4-5 ребра. Цялото растение и най-вече корените има силна специфична миризма. Цъфти през юли - август, плодоноси август – октомври.

Използваема част. За лечебни цели се използват корените и коренищата на белия оман (Radix Helenii, Rhizoma Helenii cum radicibus), които се вадят през ранна пролет (март) или късно през есента (октомври-ноември). Събират се корените на най-малко 2-3 годишни растения, като се вадят само месестите, но не и вдървенели, стари и загнили корени и коренища. По-тънките от 1 см коренчета, се отстраняват. Да не се смесва с чернокоса (Buphthalmum speciosum Schreb.), коренището на което е сравнително едро, с множество светложълти коренчета, но е без миризма. Сушат се на тънък пласт в проветриви помещения или в сушилня, при температура до 40 °C. Дрогата има специфичен аромат и горчив вкус. Събирането на бял оман е ограничено със заповед на министъра на околната среда и водите. Билката е под специален режим на опазване и ползване, поради трайна тенденция за намаляване и съществува заплаха за естественото им разпространение в природата. Поради това се отглежда като култура. Съхранява се в сухи и проветриви помещения отделно от други дроги, за да не им предаде миризмата си.

Химичен състав. Дрогата съдържа етерично масло (1–3%), инулин (около 40%), дъбилни вещества, смоли, слузни вещества, минерални соли и др.

Действие и приложение. Белият оман има дълга история на употреба като лечебно растение. Притежават пикочогонно, отхрачващо, противовъзпалително, противоглистно действие. Употребява се за лечение на кашлица, бронхит, задух и много други оплаквания на гърдите, както и заболявания на храносмилателната система (диарии, язва, гастрит и др.), заболяване на черния дроб и жлъчката, хемороиди, болезнена менструация, глисти, главоболие, бяло течение, възпаление на простатата. Подходящ при изтощение, стимулира имунната система и апетита и подобряват храносмилането, почиства токсините от организма

Начин на употреба. Една супена лъжица ситно нарязани корени от бял оман се варят в 400 мл. вряла вода 10 минути. След като изстине се прецежда и се изпива на 3-4 пъти за един ден.

Известно е „омановото вино“ (100 г корени се накисват в 1 л червено вино при често разклащане. След 7–8 дни виното се прецежда и от него се пие по 1 кафена чашка преди ядене). В българската народна медицина омановото вино се употребява като укрепващо и апетитостимулиращо средство.

Да не се използва от бременни жени, при тежки сърдечни и бъбречни заболявания. Да се внимава за алергични реакции.

Помнете, че използването на билки трябва да става винаги след консултация със специалист.

бяла китка, бяло еньовче, келемеоту, равнец, сечена трева, еньово биле, бубниче, гущерка, гущерова опашка, врабчово цвеке, еневичка, кровавник, месечняк, пачи пера, пача трева, песъкливче, порезина

царска билка, кралска подправка, бошулек

Семейство Устноцветни - Lamiaceae (Labiatae)

бяла бреза, обикновена бреза, брезица, ивачка, метлика, калинка, метла, белика, ясика

Семейство Брезови - Betulaceae

обикновен пелин, горчив пелин, пелин, ситен пелин

Семейство Сложноцветни — Asteraceae (Compositae)

обикновена блатия, върболист, върбица, обикновена върбица, литрум, маремче, плакун, охапливо биле, лисича опашка, маясъличе

Семейство Блатиеви - Lythraceae