Back to top

Боровинка черна - Vaccinium myrtillus L.

Билков каталог: 
Б

обикновена боровинка, брусница, черни диви череши, черника, бориче, боровица, крещяло, борика

Семейство Пиренови - Ericaceae

Разпространение. Среща се в цяла Европа. Черната боровинка се среща в средно високите планини в интервала от 1500 до 2000 м надморска височина, а в Рила и Пирин достига до 2200 м надморка височина. В някои случаи в Рила и Родопите боровинковите находища се формират в съобществата на белия бор, бялата мура и смърча. Почвите могат да са плитки или дълбоки, тъмноцветни горски или кафяви горски, без или с ерозия, с много или с по-малко органично вещество, но почти винаги кисели. Тя може да расте в полу-сянка или на слънце, предпочита влажна почва, може да понася силни ветрове, но не и морските. Медоносно растение.

Описание. Черната боровинка е силно разклонен храст, достигаш до 50 см височина. Стъблата са тънки, ръбести, зелени. Има хоризонтален дървесен корен. Листата са с къси дръжки, почти приседнали, голи, ситно назъбени, дълги 10-28 мм, светло зелени, яйцевидни или елипсовидни. Цветовете са разположени в пазвите на листата единично, те са хермафродитни и се опрашват от насекоми. Имат 5-делна плитка чашка, 4-5 гнезден долен яйчник; венчето звънчевидно-кълбесто, сраснало, е 4-5 делно, зеленикаворозово; тичинките са 8-10. Плодът е синкавочерна сферична сочна ягода, със сивосинкав налеп по повърхността, с множество семена, с тъмночервена месеста част. Има сладко-киксел и леко стипчив вкус, сокът е тъмно червен на цвят. Цъфти през май-юли, плодоноси през август-септември.

Използваема част. Листата (Folia Myrtilli) брани по време на цъфтежа (юли-август), когато са напълно развити, но преди пожълтяването им. Сушат се на сянка в проветриви помещения, като се разстилат натънък пласт или в сушилни при температура до 45°C. Използват се и зрелите плодове (Fructus Myrtilli), когато те са напълно узрели, но не презрели. Набраните плодчета се поставят в щайги или кошници за да не се смачкат или запарят. Не трябва да се смесват със синята боровинка (Vaccinium uliginosum L.) листата на която са съвсем целокрайни, а плодчетата и са много по-едри и съдържат зеленикав, а не червено-виолетов сок. Отначало се сушат на открито на слънце, като се разстилат на тънък пласт. След като се изпари по-голяма част от влагата, се доизсушават в сушилни при температура до 60-70°C. Добре изсушените плодчета не трябва да имат влажност повече от 16%, но да не се допуска пресушаване.

Рандеман. От 6 кг свежи листа се получава 1 кг сухи, а от 7 кг свежи плодчета се получава 1 кг сухи.

Химичен състав. Зърната на боровинката съдържат до 6% захар, 0,6% пектин, танини, провитамин А, витамини от група B, C, PP, антоциани, магнезий, желязо, органични киселини (лимонена, ябълчна, млечна, хининова, янтарна), гликозид и др. Листата съдържат гликозиди, арбутин, провитамин А, витамин C, катехинови танини, високо съдържание на манган и др.

Действие и приложение. Действа запичащо, понижава съдържанието на захар в организма, антисептично, противовъзпалително. Изсушени листа от боровинки се използват при лечението на различни оплаквания: при камъни в бъбреците, диуретично, тонизиращо и антисептично средство за пикочните пътища. Също така като лек за диабет и за превенция. Отвара от листа или кора се прилага локално за лечение на язви и язви на устата, гаргара при зъбобол и гърлобол, както и при лош дъх в устата. В народната медицина се използва при стомашни болки, подагра, ревматизъм. Пресните плодове имат леко слабително действие, когато се използват сушени имат запичащо действие и обикновено се използва за лечение на диария. Кожата на плодовете съдържа антоцианин и е специфично при лечението на “кокоша” слепота и отслабено зрение, спомага за разширяване на кръвоносните съдове и това го прави ценно лечение за разширени вени, хемороиди, укрепва съединителната тъкан, използва се при гингивит. Външно се използва при възпаление на устната кухина и гърлото.

Начин на употреба. Две супени лъжици от листата се заливат с 500гр. вряла вода и киснат 2 часа.

Четири чаени лъжички плодчета се заливат с две чаени чаши вряла вода и оставят да престоят 2 часа. След това запарката се прецежда и се изпива за 1 ден преди ядене.

Външно за плакнене на устната кухина и гаргара. Гъста отвара от плодчета (100 г на 0,5 г вода) се оставя да изври до 300 г и след изстиване се прилага за плакнене на устната кухина и гаргара. Може да се използва и за компреси при кожни увреждания, лишеи, като се сменя на всеки 4-5 часа.

При диария
Rp.
Fruct. Myrtilli 100.0
D.S. По 2 чаени лъжички в 300 г студен извлек (8 часа кисне и се прецежда) пие се за един ден.

Антидиабетично ( Wittlich):
Rp.:
Fol. Myrtilli concis (боровинкови листа)
Fol. Rubi fruticosi concis (листа къпина)
Fol. Urticae (листа от коприва)
Hb. Galegae (стръкове жаблек)
Cort. Fruct. Phaseoli . . . aa 20 (бобови шушулки)
C.m.f. species.
D.s.: по 1/2 супена лъжица за чаша запарка на ден.

Употреба на отвари от листа изисква повишено внимание, тъй като има риск от отравяне при голями дози или продължителна употреба. Листата не трябва да се използват като лекарство за повече от 3 седмици, използвайте под лекарски контрол. Високо съдържание на танин може да предизвика нарушения в храносмилането, да се избягва продължителна употреба или високи дози. Да се избягва по време на бременност, като и при антикоагулантна терапия.

Помнете, че използването на билки трябва да става винаги след консултация със специалист.

бадемово дърво, горчив бадем, див бадем

Семейство Розоцветни - Rosaceae

брусника, брусница, червена брусница, боровка, червена дива череша, кокази, кокоз, кокозе, кокуза, суница

Семейство Пиренови - Ericaceae

кози рогца, коноплянка

Семейство - Сложноцветни Asteraceae (Compositae)

Зъбец, бабина ручка, бабици, трабузан, тръбозан, върти поп, чюнка, кочи глави, щъркелова човка, щръкова нога, иглица

Семейство Чифтолистникови - Zygophyllaceae

петниста бударица, коноплика, петлева глава

Семейство Устноцветни - Lamiaceae (Labiatae)