Back to top

Блатен тъжник - Filipendula ulmaria - (L.) Maxim.

Билков каталог: 
Б

брястолистно орехче, отвратниче, ливадник, диви кошнички, друмче, срамежливче, орешец, грухчовят, живеничево биле

Семейство Розоцветни — Rosaceae

Разпространение. Блатният тъжник расте из влажни ливади, край изворите, потоците, реките, замочурени места, торфища, предимно в планините от 400 до 2 300 метра надморска височина. Предпочита слънчеви места, расте и на полусянка. Предпочита влажна или мокра почва. Медоносно и декоративно растение.

Описание. Блатният тъжник е многогодишно тревисто растение с хоризонтално разклонено коренище и нишковидни корени. Стъблото е високо до 2 метра, в основата вдървеняващо, голо и влакнесто, разклонено в горната част. Приосновните листа са нечифтоперести, с назъбени листчета, между които има няколко двойки дребни листчета, яйцевидно продълговати до яйцевидни, връхните листа са дланевидно, 3-5 делно. Най-често отдолу са сиво окосмени, а отгоре голи и по-светли. Цветовете са многобройни, 6-8 мм в диаметър, събрани в метличести съцветия. Чашелистчетата са 5-6, дълги около 1 мм, след прецъфтяване извити назад. Венчелистчетата са 5-6 бели или жълто-бели, обратнояйцевидни, с дълъг нокът. Тичинките са два пъти по-дълги от венчелистчетата. Плодните мехунки са извити спираловидно, гола, кафява, едносеменна, 3-4 мм дълга. Цъфти юли-август, плодоноси през септември-ноември. Медоносно растение с приятен аромат.

Използваема част. Използва се коренището с корените (Rhizoma Spiraeae ulmariae (Rhizoma cum radicibis Ulmariae)), стръковете (Herba Spiraeae ulmariae (Herba Ulmariae)) и цветовете (Flos Ulmariae) на блатният тъжник. Корените се вадят през есента (септември – октомври), след узряване на плодовете и увяхване на стръковете. Стръковете се берат в началото на цъфтежа (юни – юли), отрязват се облистените части на 25 см от върха и се обират зелените листа от неотрязаната част. Сушат се в сушилня при температура до 40 градуса. Цветове, жънат се съцветията по време на пълен цъфтеж (юни – юли) и се сушат на сянка, като се нареждат на тънък пласт, за да не се запарят. Съхраняват се в сухи и проветриви помещения, добре опаковани.

Рандеман. От 4 кг свежи коренища с корените се получава 1 кг сухи, а от 5-6 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи, от 5 кг свежи цели цветове се получава 1 кг сухи.

Химичен състав. Стръковете и коренищата на блатният тъжник съдържат гликозидите спиерин и гаутерин, етерично масло, танини, фосфор, витамин С, провитамин А, сяра, желязо, минерални соли и др. Цветовете съдържат етерично масло с главна съставка метилсалицилат, флавоноиди, салицилова киселина (която се съдържа в аспирина) и др.

Действие и приложение. Противоревматично, противовъзпалително, потогонно, пикочогонно, кръвоспиращо действие. Още в средните векове блатния тъжник се е считало за отлично лечебно средство, това е един от трите най-свещени билки на друидите. В българската народна медицина се използвавъзпаление на пикочните пътища, плеврит и пясък в бъбреците, трудно уриниране, бъбречна и сърдечна недостатъчност, при ревматизъм, артрит, подагра, подути стави, болки в мускулите, задържане на течности в организма, отоци в резултат на чернодробна цироза, жълтеница, гуша, при простудни заболявания, кашлица, бронхит, кръвоизливи, болки в стомаха,киселини в стомаха, гастрит, пептична язва, повръщане, диария, тумори, нервноуспокоително, костна туберкулоза и др. Външно намира приложение при възпалени очи, при ревматизъм и кожни обриви, за компреси при циреи и гнойни рани, ухапвания от насекоми, за промиване на влагалището при бяло течение. Коренищата във вид на прах с вазелин или краве масло (1:5) се употребяват за мазане при ревматизъм и кожни обриви. Използва се и за жабурене при зъбобол и кървящи венци. Хомеопатично лекарство се прави от пресен корен.

Начин на употреба. Две супени лъжици от стръковете се заливат с 500 мл вряща вода, кисне един час, след което се прецежда и се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Взема се една супени лъжици от корените и коренището и се вари 10 минути в 500 мл вода. Пие се 4 пъти дневно преди ядене.

Мехлем за кожата: Една чаена лъжичка прах от сухи билки, внимателно се смесва с две супени лъжици вазелин и 1 чаена лъжичка ланолин. Да се съхранява в хладилник. Използва се при изгаряния, обриви, екземи, намазва се тънък слой няколко пъти на ден.

При ревматизъм и подагра
Rp.:
Hb. Spiraeae ulmariae 50
D.s. По една чаена лъжичка в чаша топла вода запарка или студен извлек по 1 чаена лъжичка в 1 чаша вода студена вода престоява 8 часа, за през деня.

Потогонно
Rp.:
Fol. Betulae conc.
Hb. Violae tricolor. conc.
Flor. Spiraeae ulm. aa 15
Fol. Jaborandi conc. 5
M.f. species.
D.s.: DS: По 1 супена лъжица на 1 чаша вода. Да се приема толкова горещо, колкото е възможно.

При цистит и ревматизъм
Rp.:
Rad. Spiraeae ulmariae conc.
Hb. Anagallidis conc.
Hb. Linariae conc.
Hb. Galeopsidis conc.
Rad. Ononidis spin conc.
Hb. Verbasci thapsif. conc. aa 10
M.f. species.
D.s. По 3 чаени лъжички в 2 чаши вода за ден.

Да се избягва от астматици. Не се препоръчва да се използва от деца под 12 години, поради съдържанието на салицилати (риск от синдром на Рей). Не трябва да се дава на хора, които са свръхчувствителни към аспирина.

Помнете, че използването на билки трябва да става винаги след консултация със специалист.

овчарска чубрица, овча чубрица, пой, меродия, планинска чубрица, дива чубрица

Семейство Устноцветни (Lamiaceae (Labiatae))

бадемово дърво, горчив бадем, див бадем

Семейство Розоцветни - Rosaceae

бъзак, бъзовина, бъзе, бъзей, бъзлян, бъзуняк, бъзвуняк, абуд, абъд, боз, див бъз, кучешки бъз, мастилница, ниско бъзе, тревист бъз

Семейство Бъзови - Caprifoliaceae

див божур, червен божур, арапче, марьон корен, жабурка, алтъника, бижур, кена, красив божур, мужур

Семейство Божурови - Paеоniaceae

обикновен фасул, полски боб, фасул полски, неувивен фасул, нисък фасул, пешак,

Семейство Бобови - Fabaceae (Leguminosae)