багрилна айважива, воловодец, паче гнездо, винче, алкана бояджuйска, лесича трева
Семейство - Грапаволистни (Boraginaceae)
Разпространение. Айважива расте по сухи каменисти, каменисто песъчливи места, варовикови почви и борови гори до 600 м надморска височина. Разпространена е в Европа, Близкия Изток, Средиземноморието, особено много се среща в Унгария и Турция. В България се среща в Струмската долина, Горнотракийската низина, Тунджанската хълмиста равнина, Пирин и Странджа. Предпочита добре дренирана почва и може да расте в хранително бедна почва, предпочита суха или влажна почва и могат да понасят засушаване. Може да расте в полусянка (светлина гори) или на слънце.
Описание. Айважива е многогодишно растение, със здрав вдървенял, вретеновиден корен, червен, дълъг до 1 м, проникващ дълбоко в почвата, с няколко главести коренища в горната си част. Стъблата са полегнали до възходящи, дълги 10-30 см. сиво окосмени. Листата при основата са разположени в розетка, линейно ланцетни, сиво-зелени, продълговати, целокрайни, също сивоокосмени, стъблените са по-дребни приседнали. Цветовете са разположени по върховете на стъблата в цимозни съцветия. Има 5-делна чашка, дълга 4–6 мм. Венчето е правилно, фуниевидно, 5-листно, дълго 6-7 мм, синьо на цвят. Тичинките са прикрепени с къси дръжки по средата на венечната тръба. Плодът е сухо извито орехче, разпадащ се на 4 орехчета. Орехчетата са набръчкани, при основата си издълбани и прикрепени към плоското цветно легло. Цъфти през месеците март-май, плодоноси през април-юни.
Използваема част. Използват се изсушени корени (Radix Alkannae). Вкусът е слузест, слабо горчив. Събира се през пролетта, преди да е започнало развитието на растението (март-април) или след приключване на растежа (септември октомври). Суши се в сушилни или на открито или в сушилня при температура до 50 градуса. Съхранява се в сухи и проветриви помещения.
Рандеман От 3-4 кг свежи корени се получава 1 кг сухи.
Химичен състав. Червени багрилни вещества (основен компонент е съединението алканин, което заедно с редица негови естери е така наречения по-рано пигмент алканово червено, съдържа се главно в кората на корена. Съдържа още танини, дъбилни вещества, смоли, минерални вещества и др.
Действие и приложение. Противовъзпалително, срещу диария и други стомашно-чревни разстройства, антибактериално. Народната медицина го препоръчва за лечение най вече под формата на мехлем за незарастващи рани. Използва се при колит, диария, за регулиране на артериалното и венозно кръвообращение. Външно при изкълчвания, набито, шипове, ревматизъм, нощно напикаване, мастни бучки, при рагади на млечните зърна при кърмачки, циреи, изгаряния, под формата на лапа при заушки. В нашата народна медицина се използва външно под формата на топли лапи при заушка. Външно още се използва за лечение на разширени вени, лениви язви, рани, обриви. В народната медицина се използва за бани при парализа.
Начин на употреба. Като запарка – 1 каф.л. изсушени, нарязани коренища се заливат с 0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 1 час, прецежда се и се пие преди храна 3 пъти на дневно.
Мехлем - приготвя се каша от 1 ч.л. ситно счукана изсушени корени и 100-150 гр. зехтин. Оставя се да престои на тъмно 10 дни. С мехлема се намазва болното място.